Ерос

Прекрасната Афродита царува над света. И тя като Гръмовержеца Зевс си има пратеник. Чрез него осъществява тя своята воля. Този пратеник на Афродита е нейният син Ерос, едно весело, коварно, а понякога и жестоко момче. Ерос се носи на своите блестящи, златни криле над земи и морета, бърз и лек като повей на ветрец. В ръцете си държи малък златен лък, а на рамо носи стрелник със стрели. Никой не е защитен срещу тия златни стрели. Ерос улучва безпогрешно; като стрелец той не отстъпва на самия златокъдър стрелометец Аполон. Когато Ерос улучи в целта, очите му светват от радост, той тържествено вдига високо къдравата си главица и гръмко се смее.

Еросовите стрели носят със себе си радост и щастие; но често донасят те страдания, любовни мъки и дори гибел. На самия златокъдър Аполон, на самия облакогонец Зевс са причинили немалко страдания тия стрели.

Зевс знаел колко много мъка и яло ще донесе със себе си в света синът на златна Афродита и искал да бъде той умъртвен още при раждането му. Но нима можела да допусне това майка му? Тя укрила Ерос в непроходима гора и там, в горските дебри, са откърмили мъничкия Ерос с млякото си две свирепи лъвици. Пораснал Ерос и ето го сега се носи по целия свят млад, прекрасен и сее със стрелите си в света ту щастие, ту печал, ту добро, ту зло.